
Входните врати в Българските традиции
В Българската традиция входната врата има особено значение.
В миналото я наричали “стара врата”
Когато се правила и монтирала в нейна чест се извършвали специални ритуали за защита и изобилие на дома. Поставена веднъж, тази врата се превръщала в специална, необикновена част от къщата, в обект свят и религиозно уважаван. Тя пазела къщата и челядта.
На Игнажден полезникът (този който пръв влезе в дома) задължително първо сядал зад вратата, за да “лежат квачките на яйцата” тоест да не бяга берекетът и да стои в къщата щастието и плодородието. После отивал при огнището. Когато върлувала епидемия, на вратата се окачвали нищелките (червени нишка от тъкачния стан) , за да пресекне епидемията.
Когато свекървата посрещала булката за пръв път, тя го правила на врата и там я благославяла.
На Бъдни вечер домакинът на къщата отивал на входната врата и на прага ѝ посрещал коледарите.
В българската народна традиция прагът на входната врата неделима част от вратата
Вратата, заедно с прага се приемали като символи на границата между два свята.
Праговете се делели на горен и долен. Когато в стари времена довеждали невестата за първи път в къщата, тя спирала при входа на вратата и леко намазвала с масло и мед горния праг, “за да има в къщата берекет и спор в всичко и да има благ живот между нея и мъжа й”. Под долния праг възрастните жени заравяли специално подбрани билки срещу магии и болести.
Най-много поверия са свързани именно с долния праг на дома. През него не бивало да се подава или взима нищо. Или трябвало да се влезе вътре в къщи, или да се излезе навън. Поверието казва, че това е лошо за къщата: това, което се дава, ще се свърши.